|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
НЕЗАВЪРШЕН СПОМЕН ОТ ДЕТСТВО
Беше измислица, толкова истинска
Беше реалност, която копнях,
Сякаш живях, в незавършена приказка
В листи, изписани с радост и смях..
Будех се в утрото, носех усмивките
Слънчо отлепяше мойте очи,
Правех въздушни балони с завивките,
После се мятах върху им, дори...
Мама във кухнята, готви закуската -
Малко яйца и бекон на омлет,
Две три филийки - препечено хрупкави
Сръчно намазани с масло и мед...
Днес се събуждам на обед, усмивките
Вече са рядкост... Навънка вали
Свил се на топка, измачкал завивките,
С вечно от сълзи подути очи,
Тръгвам към кухнята, не да закусвам,
Паля цигара, кафето кротко ври -
Вътре във мен... блъска пара и пушек,
Удря сърцето, кръвта ми кипи....
Сякаш измислил съм сам, даже спомена
Който от истински, стана фалшив,
А незавършени приказки, молеха
Да ги завърша, докато съм жив!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 26.04.2008 г.
прочитания: 99
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 29 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7079
Автори: 1859
Произведения: 39604
Съобщения: 155777
Лексикони: 1737
Коментари: 54693
SMS-и: 754
Снимки: 4142
online: 63
|
|
|
|
|
|
|
|
|
