Да знаете, това - младото поколение, е много самонадеяно. Мисли си, че всичко знае, а ние старите сме пасли трева. Направо съм възмутена!
Вчера седнал внукът да ми разправя, че не съм знаела какво е *студена война*. *Бабо - вика, - това е идеологическа война между две свръхсили - САЩ и СССР, конфронтация между Изтока и Запада.* Е, що си мисли, че не съм чувала? Аз доста неща знам! И за тая *студена война*, и за нея знам. Право да си кажа точно за тая конфронтация не съм много наясно, но пък съм очевидец на една друга такава война, дето се води близо две десетилетия на прага ми. У комшиите, де! Чакайте да ви разкажа! Да видите, че всичко съвпада с това дето го разправя внукът.
Първо нека да уточня, че се казвам Маринета Истерикова. Може да ме знаете. Съседка съм на семейство Крачолови, тия де, дето водиха доскоро *студена война*. Всичко видях! От самото начало. А началото беше през лятото на 1967 г. Я чакайте да започна да разказвам подред.
И тъй, *студената война* на семейство Крачолови започна през 1967 г. с подписването на документ за сключване на граждански брак. Нищо притеснително - ще кажете, ама аз знам - Колко войни са почнали още по-безобидно! Та двамата - госпожица Китка Трендафилова и господин Мъро Крачолов, с ентусиазъм и плам се заеха с приятната задача да *свият гнездо* така да се каже.
Първите години от този съюз преминаха под знака на мирното съвместно съществуване. Договореностите се спазваха, аз съм свидетел - госпожа Крачолова готвеше,чистеше и обграждаше с предани грижи господин Крачолов, а той от своя страна тичаше след работа право вкъщи, натоварен с продоволствени продукти, закупени с честно изкарани средства.
Така беше докато не се роди първото отроче в семейството. Тогава на хоризонта се появи *велика сила*, която се набърка в междуличностните отношения на семейство Крачолови и предизвика чувствително охлаждане в тях. Не говоря за малкия Питърчо, а за неговата баба - госпожа Трендафилова, по позната в квартала като *оня звер*. С появяването си тя започна подривна дейност, като действаше планирано и целенасочено с явното намерение да реши собствените си *териториални и финансови* проблеми. Първо окупира една от стаичките в тристайното панелено апартаментче на семейството под предлог, че иска да оказва финансова и морална подкрепа при отглеждането на младото поколение. След това започна да обработва госпожа Крачолова с пропаганда на ултрафеминистки идеи за безполезността на *силния пол*, т. е. на господин Крачолов. Резултатите от тази дейност не закъсняха: започна видимо охлаждане в отношенията на младата семейна двойка, което три години по-късно прерастна в открита конфронтация и скъсване на *дипломатическите отношения* между двете половини на сем. Крачолови. Спусна се непробиваема *желязна завеса*, която правеше трудно комуникирането между формиралите се лагери, водеха се само преговори *на високо равнище* по глобални за семейството въпроси като плащането на сметките и данъците, текущите ремонти и т. н. Междувременно госпожа Трендафилова се установи трайно , *анексирайки* обитаваната от нея територия и налагайки напълно своето влияние над феминисткия лагер.
Ние, комшиите, бяхме въвлечени в конфликта още от самото му начало. Трябва да ви кажа, че повечето бяхме против *оня звер*, но не смеехме да го изразим открито, щото не беше здравословно. *Зверът* беше комбинация от Вожда, Фюрера и Дучето, взети заедно. Затова водехме срещу нея партизанска война.
Така продължи с години.
Малкият Питърчо порасна и се превърна в *политически фактор*, който придоби собствена тежест в междуличностните отношения. Въпреки постоянните опити на двата лагера да го привлекат на своя страна, той устоя на идеологическите пропаганди и провокации и успя да запази неутралитет. Дори нещо повече - пое на плещите си *умиротворителната мисия* и влезе в ролята на посредник в подновените преговори между двата лагера.
По това време *великата сила*, госпожа Трендафилова, вече не бе толкова велика - изживяваше период на упадък, предизвикан от остра финансова и здравословна криза.
Господин Крачолов се възползва от промяната в семейната обстановка и с посредничеството на порасналия Питърчо поде инициативата за преговори с противниковата страна - госпожа Крачолова. След няколко *дипломатически срещи*, преминали доста бурно, но завършили с *мирополагащи* вечери - се забеляза видимо разведряване в отношенията на двете половини на сем. Крачолови. Следващата голяма крачка към *обединението* бе свързана със сватбата на Питърчо, чиято подготовка сплоти семейството. Но решителната стъпка към отхвърлянето на личната диктатура на *оня звер* бе направена от самата госпожа Крачолова, която извърши *нежна революция* през пролетта на 1991 г. и свали от власт госпожа Трендафилова като я принуди да освободи *окупираната* територия и да се оттегли в собствените си имоти в района на яз. Панчарево. Немалка роля в тези събития изиграха новите *политически фактори* - Питърчо и неговата съпруга, които първи издигнаха лозунга за семейна независимост и връщане на *териториите*.
Семейството най-накрая си отдъхна от моралния и психологически терор, на който бе подложено повече от две десетилетия.
Кварталът също. Си отдъхна, искам да кажа.
Та това е в общи линии. След като *оня звер* си замина, комшиите се помириха. Не искам да клюкарствам, ама вече не се чуват крясъци и псувни, а и забелязвам, че някои от забравените доскоро договорености, направени през 1967 г. , пак започнаха да се спазват. Господин Крачолов вече не се прибира в малките часове, а госпожа Крачолова предпочита да си пие кафето у дома със снахата, отколкото да ходи на официални посещения в *резиденцията на звера от Панчарево*.
Най-сетне и ние, комшиите, се успокоихме. Да не мислите, че ни беше леко през всички тия години - бяхме подложени на непрестанни идеологически атаки, шпионаж и опити за вербуване. Стигнахме до там да основем Движение на необвързаните личности в конфликта *Крачолови*. Е, сега вече се саморазпуснахме. Краят на *студената война* бе и край на нашите квартални неволи. Ще кажете, че не е ясна поуката, но преди това си помислете - онази *студена война*, за която говори внукът е нищо в сравнение с другите такива (щото те още се водят, не у сем. Крачолови, ама нейде наоколо). Няма по-лошо от това, ей! Туй дето му викат *най-малката социална клетка*, т. е. семейството, е заприличала на *ракова клетка*, секви войни се водят - и *студени*, и бая горещи. Накъде върви светът?
Ама това е друга история. Аз да се върна на въпроса. Сега като чухте моя разказ, какво ще кажете - прав ли е внукът? Не, нали? Аз много неща знам още, ама си трая. Ако нещо не ви е ясно, питайте! Да не ми викат Мара Архива, ако не ви дам информацията. Но не съм клюкарка, ей! Запомнете го, че много се засягам като ми кажат така! Айде, доскоро!