|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
няма_име
Дъжд заваля. Нощта онемя. Тихо в нощния мрак капки кристални се гонят по моя прозорец. Дъжд заваля. Нощта онемя. Само пътеки по моя прозорец, криволичещи, лъкатушещи водни потоци. Дъжд. Нощ. Сълзи. Небето излива водата от Земята изпита, напращяла, от облак преляла. И пак в Земята потъва, намерила пътища през моя прозорец... Дъжд заваля. Нощта онемя. Сълзите чии са сега? Стичат се по прозореца и по бузата даже една... Объркана малка сълза, капна засрамена от своята самота. Дъжд заваля. Нощта онемя. Няма тъга. Чисто е... Тръпна кристално в студа в очакване на Дъга...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: R_A_Y_A
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-26
прочитания: 83
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43707
Съобщения: 186904
Лексикони: 1895
Коментари: 61903
SMS-и: 778
Снимки: 4572
|
|
|
|
|
|
|
|
|
