Невредима осъмнах сред пъкъла
и съзирах тъга във всеки ъгъл.
Осъзнах, че преди съм се лъгала...
или може би ти си ме лъгал?

Всичко свято, в живота изгубено
се натрапваше в мислите влюбени,
обезсмисляше дните прокудени...
От лъчите ти бях ли събудена?

И след парещи ласки на мъката
се пресичат любовните лъкове...
вехнат в мрака забулени стръкове
и сама се прераждам в разлъката!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Giovanita
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-27
прочитания: 233
точки: 55 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223947
   Лексикони: 2310
   Коментари: 73798
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970