Във мигове на нямо съзерцание пред угасващия дълъг ден, сърцето ми полита. Някакво мечтание разлива топло красотата си пред мен... Извайва с пръсти огнените залези, преплита цветно слънчеви лъчи... Нощем ги завива... А на зазоряване ги облича в дрехи на несбъднати мечти. Тогава ти изгряваш в мисълта ми, и носиш трепетния и копнежен зов да махнем дрехите им... да ги сбъднем ... когато слеем устните си от Любов...
