Дъжд

Дъждът шепти на тихите прозорци

на своя странен нов език.

Никой не разбра какво говори.

Та той е просто дъжд, нали?

Сребристи малки водни пеперуди

летят навън и падат на земята.

Всеки на красотата им се чуди,

уморени те се стичат по стъклата.

Тополата закри лицето си с длани,

зеления си шал показа.

Срамежливо се усмихна и закани,

но дъждът не я видя.

Пеперудите сребристи намаляха.

Земята жадна ги изпи.

Разцъфнаха в градините цветята,

в миг слънце всичко озари.

Толкова вълшебство и любов

се крие в сребърните пеперуди.

Те даряват всичко със живот

и са като безценни изумруди.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf