Дълбоко те вдишвам всеки път, когато гласът ти се разпилява наоколо. Без теб изстиват моите кръв и плът. На тишината падам в плен безропотно. Веднъж полепнал по алвеолите ще се чувствам силна и смислена. Без мене не дишай, моля те! Без дъха ти съм невярно измислена. Изпълня ли с тебе гърдите си, припадам от болка и радост. Тогава измислям мечтите си, претъпкани с трепет и сладост. Всичко наоколо е задъхано с теб. И остро се впива в моята шия. У нас и прахът мирише на теб. Ти ли ми прати пак орисия? Колко мога да изкарам така? Сила не стига и всичко умира. Дебне пощада моята дъхна душа. Тебе те няма и въздухът спира.
