|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Разпети петък
Разпети петък...
Дишаш ли, небе?
Защо ме следват
плачещи икони
с очи от здрач?
Сърцето ми ще спре,
ако пред мен
вратата на срама ми
се затвори.
Не съм виновна.
Той...
и Тя...
не са.
Но Някой
Някога
виновен бил е,
хора.
На онзи хълм -
портал към вечността,
човекът - Бог -
кръв, болка и умора.
...
И нови Юди, знам, ще се родят
и пак ще бъдем малки, слаби, смешни.
Умираш и възкръсваш, Боже свят.
Дано душите ни пречистиш...
Прашни...
Грешни.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-25 г.
прочитания: 85
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42724
Съобщения: 178717
Лексикони: 1842
Коментари: 59588
SMS-и: 763
Снимки: 4483
|
|
|
|
|
|
|
|
|
