|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Там където ме водят...
Във миг на тиха самота,
душата се разтваря кротко,
и спомени нахлуват във ума,
нареждат се в прозрение дълбоко.
И всеки спомен грабва ме и хуква,
там където той се е родил,
припомня ми тогавашните чувства,
в усмивката ми мисли преродил...
Отдавна, някога, тогава...
се връщат със крещящите сълзи,
с усмивката и истинската обич,
със две очи облени във сълзи.
И сякаш лекият ветрец притихващ,
рисува случки във картини,
крясъците във главата млъкват,
прераждат се безброй години.
Там където спомени ме водят,
живота си припомням и горя,
спомените искам винаги да пазя,
дори и да ме няма... дори и след смъртта!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Нандо
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 25.04.2008 г.
прочитания: 59
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158322
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 214
|
|
|
|
|
|
|
|
|
