Божествен блян

О, лотосче малко, чии нозе ти приютяваш

сред своите цветни листенца.

Колко пъти въздиша за тях

и тъжно ли ти е, когато са другаде.

Дали са на някоя моминска гръд,

не мислиш ли, че много отсъстват понякога,

блажено привлечени от млада богиня,

която щастие раздава на всеки.

И знаеш ли, просто потръпвам,

когато помисля за тези нозе

и в транса унесен, забравям за всичко -

причина за туй са пак тези нозе.

Веднъж ги сънувах в сън странен и вече

съня си изгубих, но спомена не,

защото бяха с цвета на небето,

а стъпалата - червени, в ягодов цвят.

Млада и прелестна небесна богиня

държеше ги и бавно разтриваше

стъпалата нектарни и само въздишаше

по притежателя им - Съвършения Бог.

Когато погледа плъзнах по снагата божествена

и до лика Му взорът ми стигна,

секна дъхът на тялото сънно

и аз се пробудих във странна нега.

Каквото да правех, все беше в ума ми

образът свят, златисто сияещ,

мил и в усмивка красива и в радост,

запомних завинаги в свойто сърце.

Кратко видение, а споменът - вечен,

кога ли наяве ще срещна Любимия,

по когото въздишат устни свенливи

и потръпват в надежда и в блян за Любов.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf