Чашата ми е празна
 все още. До безбожие.
След малко ще видиш
 как си наливам зора -
пъстра и шарена.
 Сърцето ми мълчеше
през зимата.
 Вече си е стегнало
куфарчето и тръгва да
 събужда цветя и китари.
Изчезнали са обиди
 и съжаления.
Даже камъните цъфтят
 и бълват огън.
По лицето на милата ми
 Земя е изписан
зелен копнеж.
 Прегърни ме и
тръгни с мен! Ще те заведа
 на мястото, където
слънцето е най-откровено,
 а тревите танцуват
весел танц.
 Птиците ще ни покажат
верния път.
 Имам доверие на птиците.
По техните крехки
 слепоочия е полепнала пролет.