Лодката на любовта

Немеят думите, от премълчаване.

Във нас се спъват и горчат...

Затискаме ги до задавяне,

но сЪлзите от тях кървят...

Така ли ще оставим в тайна

това, което диша в нас?

Красиво то е, но навярно

отива си без верния компас?...

И се полюшваме в морето,

вълните срещат ни с тъга,

а там, на острова, далеко,

сме скътали една мечта...

Изричаме „навън е слънчево

и колко мил е тоз ветрец",

а често образите ни измъчено

прегръщат трънния венец...

И тъй минават дни, години,

а островът потънал в синева

погалва сетивата ни раними,

очакващ лодката на Любовта...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf