Ранна утрин. Хладна свежест.
Още спи моят град.
Във мъглата сияят дърветата в цвят.
Още мокри, ухаят с нежно-бял аромат.
Меко мамят пътеки
из висока трева.
По смълчаните леки,
кадифени листа -
капчици разсипана роса -
малки сферички прозрачна красота,
във които, обърнат, отразен е света:
много мънички изгреви,
много малки слънца,
много птици прелитнали
/ а е само една/.
Миг - проблясват към мене и
много малки дъги
но се скриват в зелените
затрептели треви.