След теб остана пустата врата, заключила сърцето ми в резето - попило топлината на ръката ти, душата ми затиснала във шепа. Треперех нямо - жълтата ми рокля със съскане се впиваше във кожата - коприната изгаряше - без вопъл и без пламък се топях във восъка й...
и стекох се до бяло нажежена на дъното на себе си се скрих когато тръгна си в очите ми искрите под стъпките ти разпиляха се почупени по устните напукани от НЕлюбов прекършени избиха капки мътни думи неказани и неизплакани