На път

Преметнах своя свят през рамо,
заключих вкъщи всяка грижа
и тръгвам бодро, не припряно,
по пътя вит в тревите рижи.

Къде отивам - мисля - зная,
кога ще стигна - само в щрихи,
а всеки миг е дъх омая,
смутен от мойте стъпки тихи.

И всяка крачка новост носи!
Направих вече - знам ли?! - доста.
Пристъпва с мен с нозете боси
една мечта, детински проста.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf