Устните на другите

Убодохме се, за да ни олекне.
Строшихме си бодлите, не сърцата.
Трохи са ни сърцата в чужди шепи -
послушно изчегъртани от страсти.

Шамар от голота ще е достатъчен
да не замръзне земетръсната ни воля.
Но колко ли шамари ще изминат
да смъкнем от душите си умората?

По-дълго от цигара за раздяла
димяхме в принудителни прегръдки.
Бояхме се самотни да не паднем,
а падахме до пропасти разядени.

Ръждата ни е стара.
И не пада -
полирана в мълчание.
И любене.

С отпадъчни цъфтежи се целуваме.
От болки заразени - до безсмъртие.
Обменяме си устните на другите,
които са ни хапали по устните.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf