Недопоискано

Недоцелуваните ми ръце те викат.
И чудят се дали си бил и ти
една неутолима жажда за наивност,
която твърде истински боли
и после плаче с теб до късно. И те милва,
когато най си я забравил и простил...
Недосънуваните ми очи сълзят безсилни.
А плаче моят ден, на две превил
нощта, която дръзва да те пусне
да си отидеш, ти да прокървиш.
Недообичаното ми сърце пропуска
два свои хода, щом заспиш
в прегръдките на чуждите мечтания.
Недоизречените думи стенат в мен.
И два живота време и желания
преливат в дяволски десен
на гоблен, в който теб те няма,
и на стената ми виси. Зловещо точен,
че винаги за тебе ще остана
една недопоискана любов безпочвена
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-25 г.
прочитания: 69
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178605
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483