Забравена

Аз знам, че щастлив си - с жена и деца,
и мене забравил си вече,
забрави, че съм твойта бивша жена,
изгубена много далече.

На гроба ми щеше цветята да браниш,
грижовно поливани те със сълзи,
а ти ме забрави. Кажи, че ме помниш -
поне бяла кала веднъж положи.

Студен ми е камъка, нищо не чувствам,
а името мое - покрито с брашлян.
Ти думи ми редиш, а аз те не чувам,
а ти ми говориш "Чакай ме там!"

Лежа аз забравена... мъртво-студена...
завита добре с одеяло от кал...
два метра дълбоко в леглото си стена...
... бездушна... безмълвна... и нося печал...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf