Днес си толкова предизвестен - като закъсняла есенна буря идваща да нападне безпомощната ми женска страст... и светкавиците над теб са бели - като тишината която ми подари...
и онова безкрайно очакване за симетрия на чувствата закъсняващо по навик за теб и твоята клинична нужда от допир...
Днес си толкова отегчен и толкова беден, че намирам без да търся себе си в менюто от спомени погребано в безропотната ти същност...
Днес си толкова студен - безличен...
...а точно днес аз така те обичам - и поставен на моят кантар ти отново ще придобиеш онзи закъснял статут на човек - обичан от мен - отречен от времето -