Вътресълзен плач

Нека чака. Нужно ми е да си поговоря
с кутийките от преживяни мигове.
Капаченцата с трепет да отворя,
с ключ от ненаписаните мои стихове.

Във тях като в тревата да поровя,
да докосна всяко живо стебълце.
С някои да помълча, с други да поспоря,
в трети да открия досънувано лице.

Може би там, ровейки се, ще открия
звън камбанен, уловен от хиляди слова
или на топло уморено ще се свия,
да послушам стъклената песен на дъжда.

Гледам към стрелките. Те - от прах.
А там сред него чака белият ми лист.
Отключила съм вътресълзния си плач.
Време е да го излея в следващ стих.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf