СЛАВЕЯТ

Една изнервена и изнурена нощ

едва издържа ненавременната жега.

Кошмарите едва сега набират мощ

и всички болки през очите ни я гледат.

А още даже няма полунощ -

безкрайни ли са пустите минути?!

Как подличко пробожда остър нож

клепачите безсънни и подути...

И тъкмо се завием със тъга,

самоожалим скучно и заспало,

разсипва се на славей песента -

изчезва сивото нещастно одеало.

Със звуци чисти, нежни като сън,

погалени, сърцата се смиряват.

Очи с копнеж и вяра гледат вън

как във небето облаците плават

в сребристо-синя лунна светлина

и тайнствено красива е земята.

Поемаме дълбоко ведрина -

милувката прохладна за душата.

Не знам дали бе славеят на Андерсен

от приказката някак прелетял,

ала поне за тази нощ спасен

бе този град - спокоен, отболял.

Отдъхнала и свежа пак, нощта

се гмурна волно в звуците чудесни.

Така посрещна рано утринта -

с хор все по-силни, все по-звънки песни.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf