Животът ми е ад,
кошмар непоносим.
На където се обърна
мрак викове и страх!
Сипят се сълзи,
навред е тъмнина,
и няма свeтлина...
Любовта, заместена е от омраза
във душите няма красота.
Сърцето ми крещи,
душата ми пищи!
Гняв и болка се оглеждат в огледало.
Всички спят злокобен сън,
и няма кой да се събуди!