Свещи за къртици

Цветята се огъват на бастуни,
изплюти във лицата на иконите.
Изсъхват като паячни черупки,
които са надвити от глада си.

Напразно търсим дишане в светците.
Не се закърпва черното на дупките.
С молитва.
Или с нямо разкаяние.

Не птици, а къртици са душите ни.
Взаимно нетърпими се копаем.
А раните ни палят гузни свещи-
смъртта да изгорят до шепа обич.

Свещта е поведение на слабите,
когато е запалена по график.
Със пламъка й капят въпросителни,
безсилни да изтръгнат страст от ямите.

А слепите не търсят възкресяване.
Издирват в кой да хвърлят слепотата си.
Излишно е очите им да вярват,
щом будят съжаление - извадени.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf