БАБА

Баба кротко плетеше с копринен конец
и броеше бримки навързани...
Мъдростта й бе сякаш накичен венец...
Мислите й бяха забързани...

Снагата й беше дълга следа,
свързваща два различни века...
Топла приказка за човечността...
Една нумизматична монета...

Но конеца проряза плетящи ръце.
Куките паднаха и се строшиха.
Баба живота си спря да плете...
Мъдростта и мислите й - се стопиха...

Баба никога не споменаваше Рая!
Тя живееше на повърхността!
Сега, когато стигна края,
от нея остана следа...

Но накъде води? Никой не знае!
Куките от топлината й - горят!
Дантелената покривка сякаш е Рая.
Скъсаният конец е Ад...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as doc

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 24.04.2008 г.
прочитания: 47
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7081
   Автори: 1860
   Произведения: 39622
   Съобщения: 158339
   Лексикони: 1738
   Коментари: 54809
   SMS-и: 754
   Снимки: 4149
   online: 40

разработил: bliznaka