|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Save our souls
Студено и тихо е там,
във пространствата,
и вакуумът
ледено трака със зъби...
Сами
астронавтите връзват си раните,
на звездния вятър под хребета стръвен.
На тежки мълчания,
сбруята схапана,
изригва понякога, пръска звездите,
превит е от болка,
и зяпнал е клапанът,
и хленчи хорали котило от липси...
В куцукащо скитане,
без навигация,
(и някак си все кислородът е малко)
и по дестинация "самодостатъчност",
са личните космоси -
тъжни и плахи...
През илюминатора втренчено гледа,
все тя -
самотата със гладни зеници...
Хронични са раните и не завехват.
Самотни умират безкрилите птици.
И пълним си липсите със неумение,
изписваме празното
с димни сигнали:
"До някого.
Липсваш ми! Моля, спасение!"
Радарът мълчи.
И си толкова малък...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 24.04.2008 г.
прочитания: 62
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158339
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 52
|
|
|
|
|
|
|
|
|
