самотно се прибирах в него - като звяр във своята заветна барлога...
а всичко в него беше твое - спомените,въздуха,миризмата на моята потребност,и чувството на сигурност,които ти ми отне с едно едничко - "довиждане"
След себе си остави празен дом...а аз оставих в него две сълзи за теб...
...сега той не беше съвсем празенбях там - съживяваща всяка вечер споменаза теб...
жалко само, че аз останах празна...