Нещо стана с Ветровете - бяха побеснели! Гледах ги да си отиват, после да се връщат... Сменяха посоките си... духаха... обезумели... ... а пък Той... не спираше да ме прегръща...
Земята се тресеше. Падаха отломки. Раздраното Небе във ужас се прекръсти. Облаците се разделяха. После се събираха... ... а пък Той... не спираше да ме прегръща...
После всичко утихна. Настана безвремие. Тишината бавно започна да се възвръща. Беше Мир... и навярно спасение... Но Той не спираше... не спираше да ме прегръща...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
