ИЗПЛАКАНО

Умират ли звездите на разсъмване,

загубват ли поредните си спомени,

политам ли от бурите завихрена,

накъсвайки акордите отронени.

Заклевах се във вечно неприличие,

унищожих еснафското двуличие,

потропах на врата отворена...

сълзата вече е отронена.

Подпалвах... дишащи треви,

поръсвах... стъкълца в душата,

погребвах рано призори,

заслужената си разплата.

И миналото вече е погубено,

сама оглеждах се прокудено,

и свличах се, танцувайки във тишината,

залъгвана с идилия, приспах вината.

И на ръба на себе си стоях...

от раните си кръв събирах...

в унищожителния смях,

на черни вещици умирах...

Прераждах се, във хиляди лица,

съдбите им прегръщах... изживявах,

откривах с ангелски очи света,

но, вярна все на себе си оставах.

24.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf