Видях днес един дядо как падна... И потекоха по лицето ми топли реки. Онази улица се изви безпощадна. Защо ли не спира в мен да вали?
Не желая да бъда толкова мъничка. И не искам да гледам през моите очи. Хлипащо плачат късните сънища. Пак сама се затварям и килийно боли.
Знам, че слънцето ще смени тъмнината. Но ще капят сълзите безкрайни нощес. Знам, че дядото продължил е нататък. Знам, ще плача и за другите паднали днес.
