Там някъде, където свършва
омразата и започва любовта,
където плаче ранената птица,
но не убита,а само със
уморени и пречупени крила,
там някъде след минали
раздели и сълзи,
забравила и удари,тревоги,
след хиляди затворени врати,
запазила за теб илюзии за огън,
някъде в края на умората и
началото на страстта,
където всеки поглед е разпятие,
а смисълът е в лудостта,
там някъде ме чакай.
Аз идвам, зажадняла за обич.