Мрака

Аз не живея, дори не горя

в прегръдката на тези дълги нощи,

бленувам само пламенна зора,

над изгорелите дървесни мощи.

Аз не сънувам, но не бдя,

и страшни драми не усещам даже,

не знам безкрайната тъма

едничък ден дали ще ми покаже.

Когато идва нощем от далеч,

предателството аз добре усещам,

и няма знак, но не е нужна реч,

за своите грешки аз сама се сещам,

за своите непростими грешки от възторг,

който непосредствено допуснах,

пред щастието, че имайки живот

щастлив, аз щастието изпуснах.

Сега живея в непрогледен мрак,

неидващото утро чакам още,

един единствен трепкащ знак

разкъсва мойте неспокойни нощи.

И този знак-фенер замрял,

обаждащ се понякога за малко,

напомнящ за светец умрял

ми връща вярата,но жалко...

нима една звезда в тъмата,

изгряваща с лицето на Зорница

ще може да ми върне светлината,

за да изгрее слънце в моята тъмница.

Нима ще дойде утрото безкрайно

и ще погълне тоя тъмен мрак,

нима ще блесне слънцето омайно

и щастието ще дойде с тоя знак?

....................................................

Не вярвам вече в радостно светило,

ни в звездата светкаща за миг,

сърцето вече се е притаило

за смъртен вопъл, за последен вик.

Но той не идва... Чакам много...

Ослушвам се-безкрайна тишина...

Не идва миг в който сбогом,

ще значи сбогом тъмнина.

Нима пък мойте будни нощи,

не се страхуват от смъртта,

че мойта смърт ще значи още,

смърт-безкрайна, грозна самота.

Тогава смърт за мен, но и за тебе

гнетяща, тъй омразна празнота,

че щом успя-ти жива ме погребе,

но аз ще те убия със смъртта.

И аз съм победителка! Разбра ли?

В тоя подъл наш двубой...

Пътувам с щастието, с милион изгряли

звезди, към вечния, към светлия покой.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf