ДИРЯ

Сам в мълчаливите стъпки вървях

Исках да стигна до края

Исках да бъда което не бях

И всичко което мечтая...

Тръгнах във утро, но слънцето спря

Свойте лъчи да прозява,

Аз продължих, беше пълна Луна

Беше и вечер лилава.

Търсех те вечно - под път и над път

Лутах се в всички посоки,

Ти бе голяма, а малък светът

И твойте очи са дълбоки...

Дори и когато към тебе вървя

Ти ставаш безкрайно далечна,

И сякаш кат охлюв, пълзя ли, пълзя

Към тебе изгубена Вечност!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as doc

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 23.04.2008 г.
прочитания: 72
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7079
   Автори: 1859
   Произведения: 39606
   Съобщения: 155960
   Лексикони: 1737
   Коментари: 54705
   SMS-и: 754
   Снимки: 4145
   online: 60

разработил: bliznaka