Песен

Умря и ти, едничка моя песен,

заглъхнала в простора на нощта,

ти беше радост в мойта тъжна есен

и беше звук в безкрайна тишина.

Убиха те! Умираш вече...

почакай, аз ще те спася,

ще върна хубавата лятна вечер,

ще видиш - мога чудеса.

Та моята любов е още жива,

макар измамена, отритната дори,

нима не е тя толкова красива

каквато беше в онези юлски дни!

Тупти сърцето ми - почакай малко,

гори в душата ми любовен зов,

макар потъпкана, окалена и жалка

тя пак нарича се любов.

Охулена и поругана не един път,

измолена с толкова сълзи...

Тя, песен моя, заслужава мъничко-

един куплет - за малко остани.

Един единствен стих и подари,

с последни, заглушени ноти,

а после в сърцето удари-

сложи началото на дни сиротни.

Не я наричай недостойна, нито крайна,

поне в този стих я пожали,

възпей я покоряваща, безкрайна,

но не и сляпа, бъдеща дори.

Вдъхни и аромат омаен

на розите от светлите листа,

дари и огън - буен и незнаен,

сравни я с градинските цветя.

И нека вятърът от нея носен

по твойте ноти днес да зазвучи,

та тих дъждец да ме пороси

и болката поне да заглуши.

Възпей и отшуми..., но славно,

като вълшебно чудо отнеси в нощта

и болката, и спомена, потайно

в гробището зарови скръбта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf