Замълчи...
Азимутът е точен.
Гласовете само объркват посоката.
Остави ме да те обичам.
В равноденствие или равнонощие.
Има няколко смисъла
тук, или някъде...
Епидермисът е отгоре,
надолу - необяснимото.
Рисувам илюзиите си...
А вечерята изгоря.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: saveladi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-23
прочитания: 153
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49162
   Съобщения: 228233
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73982
   SMS-и: 811
   Снимки: 4987