Разговор в Skype

/мужду две приятелки - оттегчени от еднообразието в скучните им дни/

Тя: говори за съпруга си

Беше време ти и аз,
правехме онези хубави неща през час.
А сега и ти, и аз,
двамата умрели гледаме в захлас
телевизора като телета.
Ти си още тъй красив, но не си за мене,
Ммного късно май разбрах колко съм неземна.
Че съм луда знам,
но не знам,
кой ще ме излекува.
Щото няма вече кой в душата ми да палува.

Аз:

Ще намериш пристан нейде в нощта.
Да събуди в теб отново страстта.
Не се предавай мила,
любовтта все още е жива.

Тя:

Не ми се вярва някой да поиска,
да понапълни не със силикон,
а с парички сметката ми мила,
във някой банков клон.

Аз:

То това не се знае,
кой, кого, с какво ще омае.
Може не само в някой банков клон сметка да ти дари.
Ами току виж Швейцарската банка да ти подари.

Тя:

Ех, то мина мойто време
и от мъжете всичко взех.
Дори да знаех, че от взетото след време
ще пазя само усмивки от старите ленти.

Аз:

Ти старите ленти остави.
Я малко се съвземи.
Млада, интелигентна, умопомрачително красива.
Всеки пада в краката ти мила.

Тя:

Пиши, пиши и пак пиши,
вдъхновение търси.
То е нещото което ще оправи дереджето,
хич дори да нямаш ноти пей и смей се вечно ти.
Много се раздавай влюбвай се, гори.
Ако осъзнаят всички че животът е един,
няма да изгрее нито ден,
без усмивки озарен.

Аз:

Толкова си права, че чак се замайвам.
и колко тайни само осъзнавам.
Че то животът, можел да бъде и много весел,
щом започнахме да пеем тази песен.

Тя:

Имаше време като бях ученичка,
говорех във рими
и беше забавно.
Обичаха ме всики
и това не е странно,
но като минат годините и разбереш,
за какво иде реч,
желаеш само едно -
топло удобно кресло.
И много спомени в главата,
че си викал наздраве
и си пял,
и дивял,
и лудо и славно си си поживял!

Аз:

Неее, аз вече без думи останах,
То в твоята глава само бръмбари бягат.
Как ги мъдриш тез словар
че замая и моята глава...
Сега не мога да заспя,
все нещо рови из ума.

Тя:

Имам настроение
и не ми липсва вдъхновение.
Не за друго, а защото куфарчето стягам след ден, два,
за да изпълня онази максима -
"Човекът е човек когато е на път,
та дори и този човек да е жена"

Аз:

И да се забавляваш хубаво на остров Крит.
Ама не тръгвай с твоя мъж забит!

Тя:

Лаптопа ще е с мен и ще ви пратя
пресни новини, подплътени с фотография.

Аз:

Така, така, само пресни новини.
Че току виж шефа ме уволни.
Да зная как е там на острова,
да ме урЕдиш с някоя особа...

Тя:

И тъй щастлива ще съм аз,
и няма моя силно да похърква,
и няма да го ръгам с лакът,
и няма правя нищо,
което няма да трябва.
И леглото ще си е само мое,
и морето ще е само мое,
и никой, никога няма да ми вземе това вдъхновение,
защото ще бъда егоист за 10 дена.
Под небето на Елада.

Аз:

Хайде от мен попътен вятър!
Лек път и много емоции!
И когато върнеш се с гръм и трясък,
да разказваш всичко с подробности.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf