Пред себе си съм длъжна

Обрулена се скитам пак сама,

затворила на любовта вратата.

Страх ме е да гледам в нощта,

звездите да броя в тишината.

И времето край мене си лети,

подминава ме и не ме поглежда.

Но в тихото пак редя мечти

за любовта, душата ми зовяща.

Летят едни сезони подир мен,

описват ме с усмивка на лицето.

Така са ме запомнили самите те,

щастлива с буен огън в сърцето.

И аз дори сама не се познавам,

различна съм и някак тъжна.

Усмихвам се и тъгата изоставям,

с това пред себе си съм длъжна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf