Зимата събра по-старите ми рани и ги скри в топлото им гнездо. Те заспаха. Прегракнаха от мълчание. Приветствах новите, пристигнали от дъното на твоето непостоянство. Строших живота си от спомени, късите ми романтични мигове се ронеха по розови поречия и се превръщаха в пречупени въздишки. Тази стара измамница - зимата, е моята голяма любов, а гнездото на раните е душата ми, която ти наряза на глухи и разнопосочни улици. И сега тайнствени стъпки ми обещават наситено бели надежди и още по-тежко - бели грехове. Една бяла пеперуда кацна в окото ми. Кой ще се влюби в пеперудения ми поглед?