Булото, дето не пада
Булото, дето не пада По далечни мотиви от приказки, които баба ми разказваше, когато бях дете Пукна земята, вълчата, с шепоти в мене никнала, никнала, непоникнала - тежка си дума да река, ложе ковано да сваля. Слънце го котки гризали, с мустаци - ладни ламбици, с опашки - сухи огньове. Писмо ти пущат на прага - де ти е, тате, хукнала, пустата щерка, щурата. Вода са кладенци свили, в мълчанка бързом скътали, та кога рипне момата за бури жъдна да стане, с топчета тежки от небо да си менява очите, друго си либе да зърне, либе, в жарава валяно. „ Де ти е, сине, чеиза? Момък по тебе тъгува. Я се повърни у дома, Магдо ле, съскат и пълзат, змии огнище ти кълват." " Невеста, тате, плакала- плакана, неоплакана, най- съм си веке невеста, невеста невестулчина. Не съм си веке невеста, дето я тате запрати сърцето чуждо да ра`ни, свое си с жалост да гаси. Змейова мома ке бида, с градушка- остро венчило, шила- ушила от пръстта булото, дето не пада".
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: machkar
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-23
прочитания: 107
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|