|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В гордостта се заклех
Пазя последното лято в очите,
като пролетна, цветна дъга.
Беше август. Двадесет и пети.
Пустинно се научих да мълча.
............. Слънцето бе спряло синевата.
Облак покрай него опустял.
В дъното студена бе душата,
твойто име някой бе прибрал. Там, в прибоя на морската пяна,
черни гларуси виха крила.
А в очите на бялата врана
спеше тежка, метална сълза.
В беззъбата шир над главата ми
вместо птици, летяха орли.
Вместо нежния шум на перата им,
дочувах съскане на змии...
Изкрещях, ала нищо не казах.
Обеднях, ала нищо не взех.
Като жадна пустиня пролазих,
но мълчах. В гордостта се заклех!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: aneta_kz
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 23.04.2008 г.
прочитания: 102
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158305
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 112
|
|
|
|
|
|
|
|
|
