ВРЕМЕ

Ний дребните по дух те оценяваме

като каприз сезонен и проява

на слънцето, дъжда и вятъра.

И с термометъра те разкрояваме

на зима, пролет, лято или есен,

на дрехите ни модата диктуващи.

И сменяйки смеха си със депресия,

чрез тебе настроенията ни лудуват.

Дори и политиците решиха

да те броят за "ваше" или "наше"

О, суета и о, "санта симплицитас"!

О, времена и преходните нрави!

Усещаме накрая, че сме временни

понятия от майката природа.

Докато ти - четвърто измерение

течеш към неизвестност след умората...

Записваш, заличаваш и запомняш

само това, в което има смисъл.

Ний дребните по дух, да се помолим

пред тебе закъснели коленичим...

Че никога не си било достатъчно

за простите неща в живота ни.

Че го разбираме едва когато -

остатъкът от теб е невъзможност...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf