Виждал ли си някога падаща звезда?...
Снощи... Аз видях...
Една...
Малка...
Мъничка бе тя...
Като камъче, заровено в пръстта...
Появи се толкоз бързо...
Ненадейно... Изведнъж...
Но остави тук, във мене спомен...
За красивата небесна ръж....
Тя проблесна като пламък
и мигновено ме плени...
В обаянието й, тъй прекрасно,
влюбени останаха моите очи...
За секунда-две видях я...
Но нещо в мене промени...
Даде ми надежда малка...
Но не ще я видя пак, уви...
Пожелах си тихомълком
да дочакам моя принц.
Тя видя ме и ми трепна...
Ще го сбъдне... Вярвам й...
И когато се усмихнах, тя изчезна
в тъмните небесни ширини.
„Забрави да ми кажеш сбогом”- викнах,
но тя бе вече мъртва...
За втори път...
Уви...
Виждал ли си някога падаща звезда?...
Снощи аз видях...
Една...
