Пътеката

В пътеката ми има буци пръст.
Един ли, два ли пъти се препъвах.
Крайпътното дърво е моят кръст.
Жив е  - нали със сълзи го поливах.

В пътеката ми храсти не растат.
Грижливо ги изтръгвам във зародиш.
В бодлите трудно птиците гнездят
(да имаш полет без криле не можеш).

В пътеката ми светлина съм скрила.
Във тъмното луната в нея се оглежда.
Да я запазя и в камъните бих се рила.
Бяла е. Отива ú последната надежда.

В пътеката ми се подават коренища.
В началото са тез, в които съм родена.
Последните изглеждат сиви пепелища
(във края вече дори земята е ранена).

В пътеката ми се редуват кал и суша
(нали чадъра си не винаги разтварях).
Повярвала, че някой дъжд ще ме обича,
за живата вода сърцето си отварях.

Така пътеката ми заприлича на река
мътна, с отливи и приливи, и бистра.
Дърветата над нея пък подадена ръка.
Вървях. И се нучих да познавам чистата.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf