САМОПОЗНАНИЕ

... Там някъде забравихме лицата си.
Не беше нощ, не беше ден, не беше...
Това ли бях? Коя съм днес? Коя съм?
От вдън небе ли някой ме зовеше?
Непоносимо, непонятно, непокорно...
Илюзия - че може би те срещнах.
Измама - че мигът ще се повтори...
... Мигът - познание зове мигът - раздяла.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: saveladi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-22
прочитания: 94
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43701
   Съобщения: 186052
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61857
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582