Една в небето - две в очите - regina

По мекия пясък на лунното било
изкачват ме боси,
две стъпала,
под звездните шлейфове - било-небило -
тогава обичах...
и май... и сега.
Но тихо е.
И не помръдва небето,
остават зад мене чифт слепи следи
и само светулките везат дантели,
където
е прясно и още боли.
Преглъщам с очите си голи звездите,
и страшно го искам -
да те прелетя,
макар,
че са малко, не стигат трохите,
да храня до бяс изгладнели крила.
Ще влача след себе си сребърен налеп,
където
нощуваха трите луни...
До смърт ще си шепна, че те забравям,
до смърт ще повтарям:
"И ти забрави!"
Нощта ми
ще те изсънува на части,
във лунния пясък ще те отмълчи...
Обичах те толкова...
и ми е ясно,
защо от небето падат звезди.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-22 г.
прочитания: 69
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178605
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483