Не си ти

Не си ти

Живея за друг. А себе си помня ли?

Коя съм, каква съм - изтрити следи...

След своето аз пак бягам и лутам се,

отдала душата си на смешни мечти.

Дарявам любов и търся отплата,

моля за прошка, прощавам лъжи,

със вечна вина накичих живота си,

обичам безумно, но роб съм уви!

Последният стих за теб ще напиша,

за горчивия спомен, за дългия миг,

че дадох ти всичко, което съм имала,

че влезе в сърцето ми без да си ти!

Защо ми я връщаш толкова чакана?

Защо ми напомняш, недей ти не си

човекът, когото ще помня и търся,

само болка и мрак ти ми дари!

Защо ми я даваш, вземи си я чуваш ли?

Когато ми трябваше, къде беше ти?

Не искам от теб любов вече никога,

ако това е любов - по-добре ме мрази!

Забравих за всички сълзи и за болката,

не знам как успях, но вече не си

човекът, когото обичам и моля се ,

всяка нощ над съня ми да бди.

Не искам обичта, която ми даваш,

липсвам ти , зная, не ми се сърди,

накрая остана ми сладкото щастие -

да разбереш всъщност какво беше ти!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf