Вечерта разкъса девствената си рокля, по перваза на моето усещане... всички мои мисли затичаха устремно към твоята идваща сянка... усмивката ми беляза настъпващото уединение и разкоша не закъсня - по-дочакан от пролетен дъжд... в този миг усетих какво е щастие усетих вибрациите в тялото си усетих трепета на любовта...
моят свят е нищо, а ти си най-голямото нещо в него...
има ли смисъл да ти кажа, че те обичам?... ... или просто да направя вечеря...