Приспахме греховете
и си тръгнахме оттук.
Изгорихме мостове,
врати и сънища.
Заля ни прилив на самота.
Замря кехлибареното ехо.
Светът спря да гори.
Нищо не се люлее
и всичко е действителност.
Дърветата простиха на листата.
Ти прости ли ми?
Думите приличат на въздух.
Избухват празни дни,
избухва узряла истина.
Времето е безвремие,
секундите вече не парят.
Морето мълчи,
в него няма вода.
Предчувствията са неподвижни.
Наоколо - полъх на мрак,
пръстите ми нищо не виждат.
Без теб съм сляпа.
Животът е с хаотичен пулс.
Влизам в един бар,
за да си спомня вкуса на нещата.
Виждам теб.
Очите ти, самотните,
ми обещават любов.
Простил си ми.
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|