Кръстопът

**** ******

Нощта е малка, но пък пълна с болка
а времето търкаля се като безцветна ролка
наместо очите ми, два извора пресъхнали
а сълзите горчиви по бузите едва засъхнали
Енигма е, а ключът е забравен някъде където
има едновременно луна и слънце на небето
простора ясен е, хоризонта усмихнат
влюбени елфи, портрети на феите рисуват
А тук при мен е вечна черна пустота
изчезна някъде във нищото една амброзия
недей ми казва че всичко е било една илюзия
която времето безмилостно поглъща
която всеки спомен споделен към мене връща
която с твоите ръце пак вечер ме прегръща
недей ми казва, че нашият извор е пресъхнал
недей ми казва, че слънцето над нас издъхва
недей ми казва, че мъртва е нашата емпатия
недей ми казва, че сме прекрачили всяка линия
недей ми казва, че няма смисъл,няма брод
защото ще прекъснеш крехкият ми живот
ще оставиш в мен бездни от блянове несподелени
от целувки нежни, тихи, жадни, спотаени
ще оставиш е мен една любов голяма, свята
която само твоя е, а ти за нея си едничък
на Замята!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf