Иероглифи в какавида
Няма да дойдеш...
Разкъсаната тишина е дреха,
в която зъзнещото си тяло
не мога да загърна.
В очите ми уморена
ослепява светлината.
Толкова ли е късно
да ме прегърнеш?
Когато неразумни спомени замръзват
под стряхата на моето Вчера,
като ледени висулки,
целият ми живот
превръща се в химера.
Пътища, под посивели преспи
губят вярната си посока,
връщат ме някъде далече
в дъното на небето.
Тясно ми е,
а то ,всъщност, е широко.
Няма да ми кажеш онази дума,
от която душата ми се смее,
с най-нежния си глас,
само за мене.
Ти да прощаваш не умееш.
И отново се чувствам
непозната
в двора царски
на дрипавите желания.
Не говоря езика на Тъгата,
но разбирам жалните и стенания.
Всеки вопъл се съсирва в кръвта ми
и ако не дойдеш бързо, ще е късно.
Когато все пак щедро се обърнеш
само вятър
незаключените врати ще блъска.
Ще е празна нашата стая,
мене никъде няма да ме видиш,
унищожена от твоята мъжка гордост,
превърната в недоносена какавида,
от която няма да излети пеперуда
и красотата ще е уродлива старица.
Ела сега, когато още те чакам,
преди да се удавя
в бездънната душа на птица.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-22 г.
прочитания: 114
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
