Когато смисъл има

Премигнал бе зад мене светофара,

Но аз вървях - към тебе устремена

И сякаш натежала изневяра

Един автомобил се блъсна в мене.

Аз помня как металното му тяло

Ми взе дъха... след него болка дива!

Разлях се по шосето побеляло,

В очите после всичко ми се слива.

Не помня ти извика ли след мене,

Заплака ли след мене аз не зная...

Навярно ще ми кажеш някой ден

И аз, когато нещо ти призная.

Но днес е рано... тъмно е във мене!

Очаквам те във болничната стая

Да дойдеш с диагнозата студена,

А аз да се стопя да пожелая.

Усещах нещо тежко във сърцето!

Навярно болка трайна предстоеше...

Не чувствах вече пулсът на детето,

Което във утробата ми спеше!

Помислих го... а в гърлото заседна

Отрова черна! Спря дори дъха ми!

Изгуби се надеждата последна,

Стопи се без пътека във кръвта ми...

Пристигаше и плахите ти стъпки

Аз чувах тихо в коридора мрачен,

Разля се по плътта студена тръпка,

Но не намерих сили да заплача.

Вратата пребледняла бе отворил

И срещнах поглед-празен и безсилен.

Помоли да мълча, но проговорих,

Попитах те: ”Какво се случи, мили?”

Аз знаех, но не исках да повярвам,

Че болката за мен неутешима

Във мене ще се впие и навярно

В живота друга обич не ще има.

Прошепна, че е мъртво и си тръгваш...

Че няма да понасяш мойта болка...

И цялото ми тяло в миг изтръпна,

Не знаех да проклинам ли и колко...

Предал ме бе! Не вярвах, но съм жива...

Макар да бе до смърт непоносимо!

Надеждата и болката се сливат,

Единствено, когато смисъл има...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf